Излязохме с колегата да се разходим. Магазините бяха отворени, превозните средства се движеха, течеше обичайният живот, все едно нищо не се беше случило. По улиците - чисто и подредено. Няма дори хвърлени хартийки по тротоарите, да не говорим за обърнати боклукчийски кофи или някакви разрушения.
Революцията беше свършила в обедната почивка
И хората бяха продължили работата си. По-късно у нас тези спомени изплуваха от съзнанието ми, когато наблюдавах как през 1990 г. опожаряват Партийния дом и вилнеещата тълпа изнася оттам компютри, колбаси, безсмислени вещи. Гледката се повтори при разбиването и опустошаването на Народното събрание през 1997 г. И си спомням дневника на Иречек, впечатленията на един високоинтелигентен човек от цивилизована нация, дошъл да помага на новоосвободена България. Спомням си Алековия Бай Ганьо и неговия обяд „на гости у Иречек”. А също и една знаменита фраза на Монтескьо за разликата между варварина и цивилизования човек. Варваринът според него, ако трябва да се добере до плодовете на едно дърво, ще го отсече или счупи, докато цивилизованият човек ще откъсне плодовете и ще запази дървото.
В това се състои може би основната разлика между чехите, които преминаха през „прехода” без каквито и да е сериозни загуби и почти веднага започнаха да увеличават своя брутен вътрешен продукт (БВП), и башибозушкото разрушаване и разграбване в нашата страна, което няма прецедент в историята на модерната българска държава.
Без война – като след три войни
След разрушенията и националните катастрофи от 3 войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, равнището на БВП у нас от предвоенната 1913 г. е достигнато и надминато през 1927 г.. т.е. за 14 години. Това е по-малко от времето, необходимо днес, за да се достигне равнището от 1989 г., без да е имало войни. За България „демократичният преход” се е оказал по-страшен и по-разрушителен, отколкото две балкански и една световна война, взети заедно.
През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече.
Около 1975 г. е най-голямото приближаване на дохода на човек (…)
