СРЕЩУ ЗАБРАВАТА
СРЕЩУ ПОДМЯНАТА
СРЕЩУ ПЪЛЗЯЩАТА РЕТРОГРАДНОСТ
С тези портрети искам да попитам:
Защо дисидентите останаха дисиденти? Или това е нормално?
Защо когато четеш „Задочните репортажи” се питаш за кое време са писани? За тогава или за сега? Промени ли се нещо?
Миналото възкръсна. Поне за мен.
Сякаш съм се събудил от дълъг сън и трябва отново да живея в реалния живот.
А в реалния живот виждам „ забрава” на основни ценности, загуба на критерии
В реалния живот виждам „подмяна” на истината , престъпна игра с факти и събития, фабрика за лъжи.
Лъже герои, лъже демократи, лъже помирение!
Не може да поставяш наравно и жертвите и палачите.
Това не е национално помирение.
Това е оправдание за тези които похабиха човешки съдби.
Това е оправдаване на престъпленията.
Миналото не е забавен, странен или романтичен фолклор а жестока реалност.
Обществото е заложник на мафия вездесъщи фалшивикатори.
Държавата е зависима и неспособна да се очисти. Изнудват, маниполират, заплашват и ако не помогне убиват. Страхът е новия господар.
Единствено изкуството е арената където те са безсилни.
Това е причината да направя изложбата „Стената”, както и тази серия портрети озаглавена „Мишена скитник”
Георги Марков сякаш „събори” тази „стена”. Но аз я видях отново
Спартак Дерменджиев
09. 02. 2011
