Направо към съдържанието

Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ейре)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ирландия.
Ирландия
Химн: Amhrán na bhFiann
Местоположение на Ирландия
Местоположение на Ирландия
Административни данни
Официално имеИрландия
Местно имена ирландски: Éire
на английски: Ireland
Официален езикирландски, английски
Столица
Най-голям градДъблин
География и население
Площна 118-о място
0 • Общо69 797 km²[1]
0 • Води2%
Религия
Демонимирландец
Населениена 119-о място
0 • Общо (2025)5 458 600[2]
0 • Оценка (2022)5 149 139[3]
0 • Гъстота73,8 души/km² (113-то)
0 • Градско61% (84-то)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
ПрезидентКатрин Конъли
ТишъхМихол Мартин[4]
Законодателна властНародно събрание
Горна камараСенат
Долна камараДойл Ерен
История
Прокламация24 април 1916 г.
Деклариране21 януари 1919 г.
Англо-ирландски договор6 декември 1921 г.
Конституция от 19226 декември 1922 г.
Конституция от 193729 декември 1937 г.
Акт за република18 април 1949 г.
Влизане в ЕС1 януари 1973 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2025
0 • Общо736,73 млрд. щ.д.[5] (42-ро)
0 • На човек134 000 щ.д.[5] (3-то)
БВП (ном.)оценка, 2025
0 • Общо598,84 млрд. щ.д.[5] (25-о)
0 • На човек108 920 щ.д.[5] (2-ро)
ИЧР (2023)0,949[6] (много висок) (11-о)
Джини (2022)27,9[7] (нисък)
Валутаевро (EUR)
Допълнителна информация
Часова зонаGMT (UTC+0)
Лятно времеIST (UTC+1)
Активна ленталяво
Код по ISOIE
Интернет домейн.ie
Телефонен код+353
Официален сайтwww.gov.ie
Ирландия в Общомедия

Република Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта на Ейре е 70 831 km², от които 69 414 km² суша и 1417 km² водна площ.[8] Страната е на пето място по БВП на глава от населението и е пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%.

Страната има висококачествена образователна система, предоставя висока свобода на словото, политическа и икономическа свобода. През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място по свобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни на Репортери без граници (+5 места спрямо предходната година).[9]

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии и е страна-членка на ЕС, ОИСР и ООН. Тя е сред най-богатите, най-развитите, демократични и мирни държави в света. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО.

Официалните езици в страната са ирландският и английският. Националният празник на Ирландия е „Ден на свети Патрик“, който се чества на 17 март.

На изток бреговата линия на Ирландия е слабо разчленена, докато на запад е силно разчленена от множество врязващи се заливи в сушата (Бантри, Кенмър Ривър, Дингъл, Холуей, Клу, Донигал и др.) и дълбоко навлизащи в океана полуострови (Каха, Кери и др.).[10]

  • Централна низина – с леко хълмистата и окарстена повърхност, с обилие от езера, блата, ливади и мочурища, заема повече от половината на острова.
  • Западно крайбрежие – със силно изрязана брегова линия, разчленен нископланински релеф, влажен климат и господство на мочурища и тресавища.
  • Източно крайбрежие – слабо разчленено, с редуване на възвишения и малки равнини, с отделни масиви от широколистни и иглолистни гори.
  • Южно нископланинско крайбрежие – с най-мек климат, дълбоко разчленени планински склонове и обилие от къси и пълноводни реки.[10]

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта на Ирландия

Повече от половината от територията на Ирландия (основно централната част) е заета от Централната Ирландска низина (височина 40 – 100 m) с отделни изолирани ниски възвишения и хълмове (Слив Блум, Слив Оти, Слив Берна и др.), изградена основно от пясъчници и варовици, препокрити моренни наслаги. Във варовиците са развити карстови форми – нопори, ували, пещери, подземни реки и езера. Релефът на Ирландия е силно повлиян и от поне две заледявания, които са оставили след себе си ледникови долини, езера, морени и загладени скали навсякъде по острова. Крайбрежните райони са заети от дълбоко разчленени възвишения и ниски планини с древни повърхностна пенепленизация – Донигал (815 m) на север, Слив Гамф (544 m), Нефин Бег (722 m) и Конемара (819 m) на запад, Уиклоу (926 m) на изток, Каха (707 m) и Кери (връх Керънтуил 1039 m, най-високата точка на Ирландия) на югозапад.[10]

Остров Ирландия почти цялостно попада в системата на британските каледониди със североизточно простиране. Обособени са 2 зони: метаморфна, съставена от кристалинни шисти, гнайси, магматити и гранити с горнодокамбрийска възраст и неметаморфна, изградена от пясъчници, шисти, конгломерати, спилити и туфи с долнопалеозойска възраст. В геосинклиналните комплекси на северозапад несъгласувано залягат девонски и карбонски орогенни хоризонти, изградени от червеноцветни пясъчници, конгломерати, аргилити, карбонатни и въглищни породи. На североизток са развити мезозойски морски наслаги и палеогенови платобазалти. В крайния юг се простира херцинската зона, изградена от девонски и карбонски шисти и варовици.[10]

Изглед от атлантическото крайбрежие на Ирландия
Пейзаж от Типърари

Най-голямо значение от полезните изкопаеми на Ирландия имат големите торфени запаси. В горнопалеозойските падини са развити малки находища на каменни въглища (Килкени, Карлоу). В централните части се разработва постмагматичното оловно-цинково находище в Шели Силвермайнс (най-голямото в Европа), в района на Авоки – медно-пиритови находища, а в карбонските варовици – пластови фосфорити. През последните години в регионалните води на Ирландия са открити солидни запаси от нефт и газ.[10]

Климатът е умерен океански, като преобладава неустойчиво циклонално време с чести дъждове, мъгли и ветрове. Зимата е мека, безснежна със средна януарска температура 5 – 8 °С, а лятото прохладно, облачно със средна юлска температура 14 – 16 °С. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm на изток, до 1000 – 1500 mm на запад, а в планините над 2000 mm, с максимум през зимата.[10]

Средни температури за Дъблин
температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
минимална 3 °C 3 °C 4 °C 5 °C 7 °C 10 °C 12 °C 12 °C 10 °C 8 °C 5 °C 4 °C
максимална 8 °C 8 °C 10 °C 12 °C 15 °C 17 °C 19 °C 19 °C 17 °C 13 °C 10 °C 8 °C
Река Нор

Благодарение на силното преовлажняване се е формирала гъста речна мрежа, а също и множество езера и блата. Реките са пълноводни целогодишно, не замръзват и се използват за корабоплаване и производство на електроенергия. Най-голямата от реките е Шанън (Shannon / Sionnainn), която със своите 386 km е най-дългата на Британските острови. На изток текат реките Бароу, Шур, Лифи, Бойн и др. Езерата имат предимно тектонско-ледников или карстов произход и са разположени предимно на север, запад и в централните части. На ирландска територия е част от Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach), най-голямото в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Ней. На територията на Република Ирландия са разположени Лох Кориб, Лох Маск, Лох Ри, Лох Дерг и др.[10]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

На остров Ирландия преобладават торфищата, мочурищата, тресавищата и преовлажнените ливади. Торфищата са привързани към киселите торфено-блатни почви. Върху пясъчните почви, често бронирани отгоре с плътен орнщейнски хоризонт са разпространени обширни мочурища и тресавища. Обширните преовлажнени ливади и пасища са развити върху подзолисти ливадно-подзолисти почви. Горите, съставени предимно от дъб, бор и бреза, заемат под 1% от територията на страната. Характерни за Ирландия са дивите цветя, между които е и символът на страната – детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници, като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.[10]

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 години пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[11] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници, като гробниците от Нюгрейндж.[12][13]

Благодарение на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на V век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента, и играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа. Към 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Накрая Брайън Бору е признат за Висш крал на Ирландия и я покорява бързо, но през 1014 г. е победен и убит в битката при Клонтарф. Пристигането през 1169 година на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, поставя началото на повече от 7-вековна пряка намеса на норманите и англичаните в Ирландия.

Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмненията в лоялността на ирландските васали предизвикват поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. В този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в Ирландия се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно. През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите-англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в Парламента на Обединеното кралство през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

От 80-те години на XIX век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, и бива приет закон за самоуправление (на английски: Home rule Government of Ireland Act 1914), но прилагането му се отлага поради Първата световна война. През 1916 г. избухва Великденското въстание – първата въоръжена акция на ирландските революционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започва Ирландската война за независимост, водена от Ирландската републиканска армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.). Според него Ирландия се разделя на две части: южна и северна. Така 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и малко по-късно образуват Ирландската свободна държава (от 1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британско управление като Северна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от отделно правителство в Белфаст. В периода 1921 – 1972 г. в Северна Ирландия не спира борбата за свобода.

По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.[14] При преговорите за напускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]
Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973 г.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на графствата в Ирландия (в зелено)

Ирландия е разделена на 4 исторически области – Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите области са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства на Северна Ирландия формират част от областта Ълстър, но те не са част от Република Ирландия, а от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Имената на графствата са следните:

Кметството на град Корк

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на Северно и Южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства. Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура), общинската власт не е особено силна.

Бизнес-център в Дъблин

В края на 90-те години на XX в. ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическа рецесия от 2001 г. През онова време икономиката расте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни на Западна Европа. Това дава основание да се заговори за келтски тигър по подобие на източноазиатските тигри.

Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%.[15]

Население и култура

[редактиране | редактиране на кода]
Ирландци (ок. 1890 – 1910 г.)

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението ѝ е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 – за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000 имигранти годишно.

Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Старинен каменен кръст близо до Кашъл

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Ирландци – 86,9% от населението. По отношение на етнически произход, ирландците се самоопределят като: бели ирландци – 82,2%, бели ирландски номади (шелти) – 0,7%, други бели – 9,5% (общо бели – 92,4%), азиатци – 2,1%, чернокожи – 1,3%, други – 1,5%, не посочили – 2,6% (2016).

Имигранти от Обединеното Кралство – 2,5%. 6,5% от имигрантите в Ирландия произхождат от 27 страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци.

Почти всички ирландски жители принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти).

Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000 жители, малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000 жители, 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители, дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

  1. ↑ european-union.europa.eu // Архивиран от оригинала на 20 ноември 2023 г. Посетен на 29 декември 2022 г.
  2. ↑ Population and Migration Estimates, April 2025 // Централна статистическа служба на Ирландия, 26 август 2025. Архивиран от оригинала на 17 януари 2026. Посетен на 14 януари 2026.
  3. ↑ Remote work up, Catholic numbers down in Census data // 30 май 2023. Архивиран от оригинала на 30 май 2023.
  4. ↑ Михол Мартин отново е премиер на Ирландия // bnr.bg. Българско национално радио. Посетен на 10 ноември 2025.
  5. 1 2 3 4 World Economic Outlook Database, April 2025 // Архивиран от оригинала на 28 април 2025. Посетен на 18 юли 2025.
  6. ↑ Human Development Report 2025 // Програма на ООН за развитие, 6 май 2025. Архивиран от оригинала на 6 май 2025. Посетен на 6 май 2025.
  7. ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2020. Посетен на 3 септември 2023.
  8. ↑ ((ru)) Физикогеографска карта на Ирландия
  9. ↑ Details. 2015 World Press Freedom Index // www.rsf.org. Репортери без граници. Архивиран от оригинала на 19 април 2016. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
  10. 1 2 3 4 5 6 7 8 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ирландия (государство), (раздел Природа), т. 10, стр. 436
  11. ↑ Moody, T.W. & Martin, F.X., eds. The Course of Irish History. Roberts Rinehart, 1995. ISBN 1-56833-175-4. с. 31 – 32.
  12. ↑ Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 9 септември 2004. Посетен на 1 април 2007.
  13. ↑ Myths of British ancestry Архив на оригинала от 2006-09-26 в Wayback Machine. Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Посетен на 1 април 2007.
  14. ↑ Ирландия иска границата с Великобритания да остане „невидима“ след Брекзит, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.
  15. ↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.