Ирландия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ирландия.

Ирландия
Знаме Герб
Химн: Amhrán na bhFiann
Местоположение на Ирландия
Административни данни
Официално име	Ирландия
Местно име	на ирландски: Éire на английски: Ireland
Официален език	ирландски, английски
Столица	Дъблин
Най-голям град	Дъблин
География и население
Площ	на 118-о място
0 • Общо	69 797 km²
0 • Води	2%
Религия	75,7% християнство 69,1% католици 2,5% англикани 4,1% други 14,5% нерелигиозност 3,1% други религии 6,7% неустановена
Демоним	ирландец
Население	на 119-о място
0 • Общо (2025)	5 458 600
0 • Оценка (2022)	5 149 139
0 • Гъстота	73,8 души/km² (113-то)
0 • Градско	61% (84-то)
Управление
Форма	унитарна парламентарна република
Президент	Катрин Конъли
Тишъх	Михол Мартин
Законодателна власт	Народно събрание
Горна камара	Сенат
Долна камара	Дойл Ерен
История
Прокламация	24 април 1916 г.
Деклариране	21 януари 1919 г.
Англо-ирландски договор	6 декември 1921 г.
Конституция от 1922	6 декември 1922 г.
Конституция от 1937	29 декември 1937 г.
Акт за република	18 април 1949 г.
Влизане в ЕС	1 януари 1973 г.
Икономика
БВП (ППС)	оценка, 2025
0 • Общо	736,73 млрд. щ.д. (42-ро)
0 • На човек	134 000 щ.д. (3-то)
БВП (ном.)	оценка, 2025
0 • Общо	598,84 млрд. щ.д. (25-о)
0 • На човек	108 920 щ.д. (2-ро)
ИЧР (2023)	0,949 (много висок) (11-о)
Джини (2022)	27,9 (нисък)
Валута	евро (EUR)
Допълнителна информация
Часова зона	GMT (UTC+0)
Лятно време	IST (UTC+1)
Активна лента	ляво
Код по ISO	IE
Интернет домейн	.ie
Телефонен код	+353
Официален сайт	www.gov.ie
Ирландия в Общомедия

Република Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта на Ейре е 70 831 km², от които 69 414 km² суша и 1417 km² водна площ. Страната е на пето място по БВП на глава от населението и е пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%.

Страната има висококачествена образователна система, предоставя висока свобода на словото, политическа и икономическа свобода. През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място по свобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни на Репортери без граници (+5 места спрямо предходната година).

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии и е страна-членка на ЕС, ОИСР и ООН. Тя е сред най-богатите, най-развитите, демократични и мирни държави в света. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО.

Официалните езици в страната са ирландският и английският. Националният празник на Ирландия е „Ден на свети Патрик“, който се чества на 17 март.

География

Брегове

На изток бреговата линия на Ирландия е слабо разчленена, докато на запад е силно разчленена от множество врязващи се заливи в сушата (Бантри, Кенмър Ривър, Дингъл, Холуей, Клу, Донигал и др.) и дълбоко навлизащи в океана полуострови (Каха, Кери и др.).

Природни райони

• Централна низина – с леко хълмистата и окарстена повърхност, с обилие от езера, блата, ливади и мочурища, заема повече от половината на острова.
• Западно крайбрежие – със силно изрязана брегова линия, разчленен нископланински релеф, влажен климат и господство на мочурища и тресавища.
• Източно крайбрежие – слабо разчленено, с редуване на възвишения и малки равнини, с отделни масиви от широколистни и иглолистни гори.
• Южно нископланинско крайбрежие – с най-мек климат, дълбоко разчленени планински склонове и обилие от къси и пълноводни реки.

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

Топографска карта на Ирландия

Повече от половината от територията на Ирландия (основно централната част) е заета от Централната Ирландска низина (височина 40 – 100 m) с отделни изолирани ниски възвишения и хълмове (Слив Блум, Слив Оти, Слив Берна и др.), изградена основно от пясъчници и варовици, препокрити моренни наслаги. Във варовиците са развити карстови форми – нопори, ували, пещери, подземни реки и езера. Релефът на Ирландия е силно повлиян и от поне две заледявания, които са оставили след себе си ледникови долини, езера, морени и загладени скали навсякъде по острова. Крайбрежните райони са заети от дълбоко разчленени възвишения и ниски планини с древни повърхностна пенепленизация – Донигал (815 m) на север, Слив Гамф (544 m), Нефин Бег (722 m) и Конемара (819 m) на запад, Уиклоу (926 m) на изток, Каха (707 m) и Кери (връх Керънтуил 1039 m, най-високата точка на Ирландия) на югозапад.

Остров Ирландия почти цялостно попада в системата на британските каледониди със североизточно простиране. Обособени са 2 зони: метаморфна, съставена от кристалинни шисти, гнайси, магматити и гранити с горнодокамбрийска възраст и неметаморфна, изградена от пясъчници, шисти, конгломерати, спилити и туфи с долнопалеозойска възраст. В геосинклиналните комплекси на северозапад несъгласувано залягат девонски и карбонски орогенни хоризонти, изградени от червеноцветни пясъчници, конгломерати, аргилити, карбонатни и въглищни породи. На североизток са развити мезозойски морски наслаги и палеогенови платобазалти. В крайния юг се простира херцинската зона, изградена от девонски и карбонски шисти и варовици.

Изглед от атлантическото крайбрежие на Ирландия

Пейзаж от Типърари

Най-голямо значение от полезните изкопаеми на Ирландия имат големите торфени запаси. В горнопалеозойските падини са развити малки находища на каменни въглища (Килкени, Карлоу). В централните части се разработва постмагматичното оловно-цинково находище в Шели Силвермайнс (най-голямото в Европа), в района на Авоки – медно-пиритови находища, а в карбонските варовици – пластови фосфорити. През последните години в регионалните води на Ирландия са открити солидни запаси от нефт и газ.

Климат

Климатът е умерен океански, като преобладава неустойчиво циклонално време с чести дъждове, мъгли и ветрове. Зимата е мека, безснежна със средна януарска температура 5 – 8 °С, а лятото прохладно, облачно със средна юлска температура 14 – 16 °С. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm на изток, до 1000 – 1500 mm на запад, а в планините над 2000 mm, с максимум през зимата.

Средни температури за Дъблин

температура	яну	фев	мар	апр	май	юни	юли	авг	сеп	окт	ное	дек
минимална	3 °C	3 °C	4 °C	5 °C	7 °C	10 °C	12 °C	12 °C	10 °C	8 °C	5 °C	4 °C
максимална	8 °C	8 °C	10 °C	12 °C	15 °C	17 °C	19 °C	19 °C	17 °C	13 °C	10 °C	8 °C

Води

Река Нор

Благодарение на силното преовлажняване се е формирала гъста речна мрежа, а също и множество езера и блата. Реките са пълноводни целогодишно, не замръзват и се използват за корабоплаване и производство на електроенергия. Най-голямата от реките е Шанън (Shannon / Sionnainn), която със своите 386 km е най-дългата на Британските острови. На изток текат реките Бароу, Шур, Лифи, Бойн и др. Езерата имат предимно тектонско-ледников или карстов произход и са разположени предимно на север, запад и в централните части. На ирландска територия е част от Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach), най-голямото в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Ней. На територията на Република Ирландия са разположени Лох Кориб, Лох Маск, Лох Ри, Лох Дерг и др.

Почви, растителност, животински свят

На остров Ирландия преобладават торфищата, мочурищата, тресавищата и преовлажнените ливади. Торфищата са привързани към киселите торфено-блатни почви. Върху пясъчните почви, често бронирани отгоре с плътен орнщейнски хоризонт са разпространени обширни мочурища и тресавища. Обширните преовлажнени ливади и пасища са развити върху подзолисти ливадно-подзолисти почви. Горите, съставени предимно от дъб, бор и бреза, заемат под 1% от територията на страната. Характерни за Ирландия са дивите цветя, между които е и символът на страната – детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници, като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.

История

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 години пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път. От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници, като гробниците от Нюгрейндж.

Благодарение на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на V век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента, и играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа. Към 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Накрая Брайън Бору е признат за Висш крал на Ирландия и я покорява бързо, но през 1014 г. е победен и убит в битката при Клонтарф. Пристигането през 1169 година на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, поставя началото на повече от 7-вековна пряка намеса на норманите и англичаните в Ирландия.

Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмненията в лоялността на ирландските васали предизвикват поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. В този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в Ирландия се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно. През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите-англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в Парламента на Обединеното кралство през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

От 80-те години на XIX век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, и бива приет закон за самоуправление (на английски: Home rule Government of Ireland Act 1914), но прилагането му се отлага поради Първата световна война. През 1916 г. избухва Великденското въстание – първата въоръжена акция на ирландските революционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започва Ирландската война за независимост, водена от Ирландската републиканска армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.). Според него Ирландия се разделя на две части: южна и северна. Така 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и малко по-късно образуват Ирландската свободна държава (от 1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британско управление като Северна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от отделно правителство в Белфаст. В периода 1921 – 1972 г. в Северна Ирландия не спира борбата за свобода.

По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия. При преговорите за напускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.

Държавно устройство

Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973 г.

Административно деление

Карта на графствата в Ирландия (в зелено)

Ирландия е разделена на 4 исторически области – Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите области са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства на Северна Ирландия формират част от областта Ълстър, но те не са част от Република Ирландия, а от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Имената на графствата са следните:

Кметството на град Корк

• 1. Дъблин (1. Дъблин Сити, 2. Дун Леръ-Ратдаун, 3. Фингал, 4. Южен Дъблин)
• 2. Уиклоу
• 3. Уексфорд
• 4. Карлоу
• 5. Килдеър
• 6. Мийт
• 7. Лаут
• 8. Монахан
• 9. Каван
• 10. Лонгфорд
• 11. Уестмийт
• 12. Офали
• 13. Лийш
• 14. Килкени
• 15. Уотърфорд
• 16. Корк
• 17. Кери
• 18. Лимерик
• 19. Типърари
• 20. Клеър
• 21. Голуей
• 22. Мейо
• 23. Роскомън
• 24. Слайгоу
• 25. Лийтрим
• 26. Донигал

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на Северно и Южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства. Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура), общинската власт не е особено силна.

Стопанство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бизнес-център в Дъблин

В края на 90-те години на XX в. ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическа рецесия от 2001 г. През онова време икономиката расте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни на Западна Европа. Това дава основание да се заговори за келтски тигър по подобие на източноазиатските тигри.

Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%.

Население и култура

Демография

Ирландци (ок. 1890 – 1910 г.)

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението ѝ е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 – за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000 имигранти годишно.

Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност

Старинен каменен кръст близо до Кашъл

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Етноси и религия

Ирландци – 86,9% от населението. По отношение на етнически произход, ирландците се самоопределят като: бели ирландци – 82,2%, бели ирландски номади (шелти) – 0,7%, други бели – 9,5% (общо бели – 92,4%), азиатци – 2,1%, чернокожи – 1,3%, други – 1,5%, не посочили – 2,6% (2016).

Имигранти от Обединеното Кралство – 2,5%. 6,5% от имигрантите в Ирландия произхождат от 27 страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци.

Почти всички ирландски жители принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти).

Селищна система

Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000 жители, малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000 жители, 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители, дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

Вижте също

• Българско училище „Азбука“
• Въоръжени сили на Република Ирландия
• Майкъл Скот
• Президент на Ирландия
• Обща пътническа зона
• Голям глад в Ирландия

Външни препратки

• Правителствен портал Архив на оригинала от 2008-11-08 в Wayback Machine.
• Информация за Ирландия в CIA World Factbook (на английски език)