Най-якият човек става на 2

ах, тази усмивка. и всичко, което ме възхищава в нея - колко е чиста, колко е интуитивна, деликатна и блага.
Любовта добива нови измерения с появата на малките човеци.

къде сте, момчета

оказа се, че мога да обясня на всеки къде е ритуалната зала на централни софийски гробища.
с подробности и насоки
не искам да погребвам приятелите си
но никой не ме пита
Джо Таскър пише, че смъртта прави играта "алпинизъм" толкова привлекателна.
но това е само на думи
не съм готова да го преживявам, отново и отново
къде сме ние? страхуваме ли се премного за живота си, че сме още тук? не летим ли достатъчно нависоко, че да не са ни изгорели крилете?
как така ние крачим в мократа киша, докато момчетата летят във високото и чистото
кое е правилно?
а болката на другите? да я пренебрегнем ли в порива към мечтите ни?
всеки сигурно решава сам
но е толкова тъжно и празно да знаеш, че още едни широки усмивки ще ги виждаш само в спомените си
и никога наживо
или не е "никога"?

тъжно ми е

за отишлите си близки хора, и болката, която животът полека и невидимо притъпява

за онзи човек, който най-добре разказваше истории, увличаше те сладкодумно в планински случки, интриги и подробности, които знаеш, че вече никой не може да преразкаже

за неродените деца. чакани, желани, и неслучили се чувства. нечут плач, невидяна усмивка.

за ненаписаното писмо и неполучената прошка

днес е ден, в който мисля смъртта

утре ще е ден, в който ще чувствам живота

има време и нужда за всичко

Гранитени мечти

Още помня вълнението, когато изкатерих "Веждите", една от най-старите ми мечти, родена преди десетина години, и дълбоко потискана от ума ми, който скептично все добавяше - "нееее, това ти няма да можеш да го направиш"...

Още една мечта отива в кутията "Реализирани" - Синева!

Ах, какъв красив маршрут е направил Никола! За пореден път, докато катеря си го представям - как е стоял и е забивал клин, как и къде му е било лесно, къде се е затруднил и е помислил за онези, след него, които ще катерят, и си е направил труда да сложи правилния брой болтове на правилните места. Чета тура, излязъл от ръцете му и това носи настроение, радост и удовлетворение, докато се движа нагоре. Дори спокойствие и сили, защото знам, че няма ли нищо - значи не е нужно, значи ще се справя или има място къде да си поставя нещичко за психика и кураж.
А самата скала! Толкова красива, и те подканя да се движиш нагоре и нагоре, за да й се възхитиш, да я усетиш...

Хубави са онези дни, които те изпълват, с чувство на сбъдване, с чувство на споделяне, с чувство за откровение...

Отварям кутията с мечти с надпис "За реализиране" и вадя следващата.

love makes people beautiful

explorers

да растеш отново, този път осъзнато.
да откриваш тревичките, малките камъчета, допирът на леда в дланта, вятъра, който гали лицето, вкуса на малините...
толкова е вдъхновяващо и даряващо с търпение и възвишеност да правиш първи крачки, да усещаш първите падания, охлузвания...
като най-близък паралел имам катеренето, но всъщност няма нищо общо, защото се учиш да живееш и да обичаш и познаваш света около себе си, през две малки очи, две малки ръчички...

вълшебно е
дано не го забравя и не свикна

няма думи за това

да държиш в ръце човека, който те обича безусловно