Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата. Обозначава звука /b/. В старобългарската азбука има название букы, съответно в църковнославянска — буки, което на съвременен български означава просто буква. В глаголицата се изписва така и има цифрова стойност 2, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Б произлиза от прабългарските руни, според други е модификация на гръцката буква β (бета).
Главно Б със стандартен и сръбски/македонски вариант на малкото б
Буквата Б има различно ръкописно изписване в сръбската, а оттам и в северномакедонската кирилска азбука. В българския ръкописен вариант главната буква Б се изписва нещо като на h-образно под тилда, докато в сръбското и македонско ръкописно изписване тя изглежда като цифрата 6 под тилда. Съществува разлика в някои шрифтове между малката печатна буква Б в българския ѝ вариант и съответно в сръбския и македонския. В българския буквата наподобява формата на 6-ца, докато в другите две е почти идентична с малката печатна гръцка буква δ.
В ранни варианти на правописа на езика кхоса и зулу буквата Б е използвана като главно съответствие на буквата ɓ, обозначаваща имплозивния съгласен звук [ɓ][1]. Днес вместо Б и ɓ се използват латинските букви B и b.
и има цифрова стойност 2, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Б произлиза от прабългарските руни, според други е модификация на гръцката буква β (бета).
