Мартен
| Мартен | |
 | |
  Мартен  Мартен  Мартен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3356 души[1] (31 декември 2025 г.) 105 души/km² |
| Землище | 31,998 km² |
| Надм. височина | 42 m |
| Пощ. код | 7058 |
| Тел. код | 08117 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 47336 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Русе Пенчо Милков (БСП – ОЛ, Левицата!, ПДСД, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2019) |
| Кметство – кмет | Мартен Димо Тонев (ГЕРБ) |
| Мартен в Общомедия | |
Мàртен е град в Северна България. Той се намира в община Русе, област Русе. Той се намира на брега на река Дунав на надморска височина 20 метра.
Министерският съвет на Република България обявява село Мартен за град с решение 591 от 7 август 2006 г.[2]
История и забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Градът е основан с името Тегра (Тегрис, Тигрис) през I век като крепост, която е част от римския Крайдунавски лимес. Вероятно съществува и по време на Второто българско царство (XII – XIV век). В ранните османски документи селището съществувало по тези места е наречено Марутени.
През зимата на 1461–1462 г., по време на похода на влашкия владетел Влад III Цепеш (Влад III Дракула) на юг от Дунав, е нападнато и селището Маротин, отъждествявано с днешния Мартен. В съставения от Влад списък на убитите са посочени 210 жители на Маротин. Османистът Махиел Кийл предполага, че това вероятно е представлявало почти цялото тогавашно население на селището.[3] В османски регистър от 1479 г. Марутин е записан само с 5 домакинства и приход от 659 акчета, което показва силното обезлюдяване на селището след нападението.[4]
Мартен продължава да се среща в османските регистри през XVI век. През 1530 г. е отбелязан като Çerçin Marotin, а през 1538 г. Марутин е едно от четири села от султанския хас в каза Чернови. Общото население на тези четири села е посочено като 1420 души, от които 1405 немюсюлмани и 15 мюсюлмани; данните не позволяват да се установи отделният брой жители на Мартен.[5][6] През 1557 г. общото население на вече 11 села от същия султански хас е 5854 души, но и тук няма отделна цифра само за Марутин.[6][7]
За икономическото положение на жителите през XVII век свидетелстват документи от 1656 г. Тогава жителите на Маротин вземат от Мехмед ага заем от 87 500 акчета, за да изплатят дължимия данък джизие.[8] На 22 декември същата година спахията Ридван ага предявява пред русенския кадийски съд иск срещу жителите за предполагаемо неплатени десятък и други данъци. Те доказват, че задълженията вече са били изплатени на пълномощника на предишния спахия, което е потвърдено и вписано в съдебния протокол.[9][10]
Крайбрежието на река Дунав се възприема като една от местните забележителности. Въпреки че сред населението в този край битува убеждението, че понижението в местността „Ямата“[11] е може би единственият в България метеоритен кратер, няма приложени доказателства, че това е истина, като по-правдоподобно обяснение е, че понижението е продукт на карстови или суфозионни процеси. Има и кариера за добив на пясък.
Други интересни места в този град са кметството, църквата „Свети Георги“, построена през 1896 г. и народното читалище „Просвета 1928 г.“.
В града действа и обединеното детско заведение с целодневна детска градина „Райна Княгиня“, както и основното училище „Отец Паисий“ е основано през 1870 г. В него се обучават и децата от съседното село Сандрово.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Брой
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[12][13]
|  |
По други данни при последното преброяване на селището са изброени 3809 души.
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]
| Етнос | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Българи | 3322 | 90,71 |
| Турци | 108 | 2,94 |
| Цигани | 32 | 0,87 |
| Други | 10 | 0,27 |
| Не се самоопределят | 8 | 0,21 |
| Неотговорили | 182 | 4,96 |
| Общо | 3662 | 100,00 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Съборът на Мартен е на 6 май
- Чардак – обредно палене на огън на Сирни заговезни
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Казанджиев – български композитор (р. 1934)
- Георги Ачев – треньор по спортна борба (р. 1937)
- Илко Канатов – треньор по хандбал
- Георги Маринов – участник в “Hells Kitchen”
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Решение № 591 от 7 август 2006 г. за обявяване на населеното място с. Мартен, община Русе, област Русе, за град // Държавен вестник за Заети хора.
- ↑ Machiel Kiel, „Krieg und Frieden an der Unteren Donau. Siedlungsgeschichtliche und demographische Bemerkungen über die Kaza Ziştova–Svištov 1460–1878 anhand osmanischer administrativer Quellen“, в: Reinhard Lauer, Hans Georg Majer (ред.), Osmanen und Islam in Südosteuropa, De Gruyter, 2013, с. 290.
- ↑ Halil İnalcık, Evgeni Radushev, Uğur Altuğ, Ottoman Military and Administrative Order on the Lower Danube during the Time of Mehmed the Conqueror, OAK 45/29 Niğbolu İcmal Defteri, fol. 20a.
- ↑ 370 Numaralı Muhâsebe-i Vilâyet-i Rûm-İli Defteri (937/1530) – II, Ankara, 2002.
- 1 2 Senem Karagöz, „1538 ve 1557 Yıllarında Niğbolu Sancağında Kanuni Sultan Süleyman’a Ait Haslar ve Haslardan Alınan Vergiler“, Gazi Türkiyat, № 27, 2020.
- ↑ Kiel, Machiel. Krieg und Frieden an der Unteren Donau // {{{journal}}}. DE GRUYTER, 26 ноември 2013. ISBN 978-3-11-025133-3. с. 285 – 302.
- ↑ Бистра Цветкова – Залезът на спахийството, София, Народна просвета, 1964.
- ↑ Турски извори за историята на правото в българските земи – т. II, съст. Бистра Цветкова, БАН, София, 1971, Русенски кадийски регистър R/1, л. 3б.
- ↑ Lowry, Heath. Whither Defterology? A Review Article of Halil İnalcık, Evgeni Radushev & Uğur Altuğ, 1455 Tarihli Paşa Livâsı İcmâl Defteri // Osmanlı Araştırmaları 62 (62). 22 ноември 2023. DOI:10.18589/oa.1398460. с. 267 – 293.
- ↑ Google Maps
- ↑ „Справка за населението на град Мартен, община Русе, област Русе, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 10 февруари 2019. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Ruse Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 22 ноември 2021. Посетен на 10 февруари 2019. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
