Николаево

Николаево
	Николаево
	; Паметникът на ген. Николай Николаевич в централната част на града
	Николаево Николаево
Общи данни
Население	2570 души (31 декември 2025 г.); 173 души/km²
Землище	14,867 km²
Надм. височина	274 m
Пощ. код	6190
Тел. код	04330
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	51648
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община; – кмет	Николаево; Константин Костов ; (БСП – ОЛ, Възраждане, ИТН, Партия на зелените; 2023)
	Николаево в Общомедия

Никола̀ево е град в Южна България, област Стара Загора, в близост до град Гурково. Градът е административен център на община Николаево. По данни на НСИ в града живеят 2570 души^[1] (31 декември 2025 г.).

География

Град Николаево се намира в централната част на България, в източния край на Розова долина, разположен между южните склонове на Стара планина и северните части на Средна гора. Градът лежи на стратегическо място в близост до река Тунджа, която тече през региона. Поради местоположението си, Николаево е важен транспортен възел, който свързва прохода „Хаинбоаз“ (Проход на Републиката) с Тракийската низина, осигурявайки лесна комуникация между Северна и Южна България.

История

Историята на района на Николаево е белязана от стратегическото значение на прохода Хаинбоаз.

Античност и Ранно средновековие

Северно от града, на хълма Асара, се намират останки от ранновизантийска крепост. Тя е била защитена с три реда крепостни стени, което свидетелства за важността ѝ при контрола на движението и отбраната на прохода още в късната античност. Съществуват и хипотези сред местни изследователи, че в близост се е намирала келтската столица Тиле, макар този въпрос все още да е предмет на научни дискусии.

Османски период

По време на османското робство селището е известно под името Ешекчии (на турски: Eşekçi), откъдето произлиза и по-старото местно наименование Магарево. Името се свързва с основния поминък на някогашните жители, които са били ангажирани с превоза на стоки и търговията през планинския терен, като за тази цел са използвали магарета като основно транспортно средство.

Модерна епоха

Веднага след Освобождението на България през 1878 г. местното население инициира преименуването на селото на Николаево. Името е избрано в чест на руския велик княз Николай Николаевич – фелдмаршал и главнокомандващ на руската армия на Балканите по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).

През XX век Николаево се развива като земеделски център и транспортен възел, особено след изграждането на Подбалканската железопътна линия. Селището е обявено за град на 26 август 1977 г. по повод честванията на 100-годишнината от Освобождението на България от османско владичество.^[2]

Население

Населението на Николаево наброява 2746 души към 31 декември 2013 г.

Обществени институции

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
Читалище „Васил Левски“, основано през 1923 година.^[3]

Религии

Официалната религия е християнството. Има 3 църкви в общината: „Св. св. Кирил и Методий“ в Николаево, „Св. арх. Михаил“ в с. Елхово и „Св. вмч. Георги Победоносец“ в с. Нова махала.

Забележителности

Паметник на загиналите в Балканските войни 1912 – 1913 г.
Паметник на проф. Николай Генчев
Паметник на генерал Николай Николаевич – разположен в центъра на града, паметникът е издигнат в чест на руския велик княз и фелдмаршал, чието име носи градът. Той е място за отдаване на почит към историческата роля на генерала по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и приноса му за Освобождението на България.
Ранновизантийска крепост на хълма Асара – V век след Христа.

Редовни събития

Ежегоден събор и празник на града – 24 май.
Официален празник на Николаево – 6 декември.

Личности

Основна статия: Списък на кметовете на Николаево

проф. Николай Генчев – историк, ректор на Софийския университет „Климент Охридски“
Минка Банева – поетеса. Родена е в с. Шейново през 1939 г. По професия е учител. Автор е на книгите: „Изгаряш ме, живот“ (1992); „Децата си как ще спасяваме“ (1994); „Надеждо моя, не умирай“ (1999) и „И в мъката да търсиш радостта“ (2003). Написала е химна на гр. Николаево „Здравей, градче“.
Петър Атанасов Влаев – икономист, дълги години работил в община Варна, преподавател в Икономическия университет във Варна.
проф. Георги Вълчев – историк, културолог, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2023 – 2026). Министър на образованието и науката (2026 - настояще)

Литература

Химн на гр. Николаево „Здравей, градче“ – текст Минка Банева, музика Пламен Джуров

Други

Наблизо е язовир „Жребчево“.
Бившият Завод за електропорцелан „ЗЕП Ленин“, преименуван през 1997 в „ЕЛПО АД“.^[4] Има интеграционен център за развитие и подпомагане на младежта.
„Мина Николаево“ – концентрационен лагер, действал от 1948 до юли 1949 г.

Бележки

1 2 www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Указ № 1243 от 19 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 67 от 26 август 1977 г.
↑ Читалища и библиотеки, сайт на Община Николаево
↑ www.elpobg.com^{[неработеща препратка]}

Външни препратки

Сайт на Община Николаево

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] 1 2 www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Указ № 1243 от 19 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 67 от 26 август 1977 г.

[botadded-3] Читалища и библиотеки, сайт на Община Николаево

[4] www.elpobg.com^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]